Трябва ли България да влезе в еврозоната?

dasdas

За да отговорим на този въпрос, трябва да погледнем назад към историята на ЕС и еврозоната. ЕС е създаден по чисто политически причини. Четирите големи икономики в Европа (Франция, Германия, Италия и Великобритания) решават, че не трябва да се допускат повече толкова разрушителни войни като ВВС. Идеята е, че ако се създаде съюз, в който те могат да търгуват и да пътуват свободно, една война между тях ще излезе прекалено скъпа и никой няма да има интерес от нея.

След разпадането на комунистическия блок, членовете на ЕС решават, че има възможност за развитие на съюза в много от страните от Източна Европа. Взето е решението да се създаде една обща валута, с която да се укрепят и улеснят търговските отношения между страните членки. Създавайки такава валута с обща централна банка, която може да дава заеми на ниски лихви на страните членки, финансирането на икономиките им ще е по-лесно. Така през 1999 е създадено еврото като валута.

За да работи една обща валута на няколко държави (федерации), трябва да се въведе и обща фискална политика. По този начин се гарантира, че дадени правителства няма да натрупат огромни дефицити, които да компенсират с дългове. Това, разбира се не е факт и държави като Португалия, Италия, Испания, Гърция, Ирландия и Кипър нямат дисциплинирана фискална политика и често популистически партии в тези страни започват програми, които не могат да финансират от собствените си данъкоплатци. Те успяват да финансират такива проекти чрез евтини кредити. Разбирането винаги е било, че след като държави като Германия, Холандия и Белгия използват тази валута и имат добра фискална политика, те няма да позволят на по-недисциплинирани държави да стигнат до момент, в който не могат да погасят дълговете си (да стигнат нива от над 100% от БВП). Затова Гърция е имала възможност да тегли заеми на същите ниски лихвени проценти като Германия. Създава се една ситуация, в която моралният риск е огромен и естествено резултата е на лице с държавите, които изброих по-нагоре.

Притесненията за България са точно от такова естество. В момента имаме валутен борд, който не позволява на политическия ни елит да печата безразборно пари, за да финансира популистки социални проекти. Данъците също са сравнително ниски и въпреки, че има дефицити в държавния бюджет, те са на сравнително нормални нива. Какво точно ще спре нашите политици да започнат огромни държавни проекти? Всички знаем кой печели големи държавни поръчки в нашата родина и резултата от всяка една такава е един и същ – ПРОВАЛ.

Основният проблем на Еврозоната е в различните култури на страните членки. Две страни не могат да споделят една валута, ако едната е дисциплинирана, а другата не. Културата на италианците като нация не може да бъде сравнена с тази на Германия. Идва един момент, в който по-развитата икономика (Германия) ще спре да финансира дефицитите на по-бавно развиващата се (Италия). Държави като Италия изкуствено вдигат заплатите в страните си финансирайки огромни държавни програми и увеличавайки дела на държавния сектор. В такава среда, частният бизнес не може да функционира нормално, защото за него не остава достатъчно работна ръка. За германците е невъзможно да разберат политическата и икономическа структура на тези страни. Техният корпоративен свят е коренно различен от италианския. В Италия много икономисти определят корпоративната среда като племенен капитализъм. Това е една система, която не е готова за промени. Хората са свикнали с този начин на живот. Тази система може да се промени само ако достатъчно вътрешни хора бъдат убедени, че няма какво повече да спечелят от този недемократичен и пагубен модел.

Всичко, което написах за Италия е в голяма степен вярно и за България. Не е нужно да си финансист, за да разбереш колко сериозни са тези опасности. Ако ние не решим, че е време за промяна, истинската такава, с реформи, които наистина могат да повлияят на икономиката, като тази в съдебната система, то нямаме шанс да извлечем позитиви от членство в Еврозоната.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s