Колко още ще търпим?

28468008_10156272328074581_508615000764448768_o

Отново ли станахме свидетели на добре изигран сценарий? Още от самото начало сделката за ЧЕЗ беше един фарс. Ако сте обикновен гражданин, банките изискват допълнителна гаранция от над 100%. Тоест, за да ви дадат заем от 50 000 лв., трябва да заложите нещо оценено на над 100 000 лв. Как може фирма, която има активи от 50 милиона лв. да получи заем за 350 млн.?

От ГЕРБ веднага излязоха с коментар, че са чули гласовете на недоволните българи от тази изпълнена със съмнения сделка. Какво е новото предложение на Б.Б. и компания? Разбира се, държавата трябва да купи част от ЧЕЗ. Не, под държавата нямат предвид те с лични пари да закупят предприятието, държавата сме всички ние, които плащаме данъци. Никой не ни е питал дали искаме да станем всички съдружници в ЧЕЗ. Не, никой от нас няма и да влезе в борда на купените от ЧЕЗ фирми. Тази привилегия ще имат само партийните членове.

Повечето от нас очакваха, че след влизането ни в ЕС ще направим някои важни крачки в правилната посока, като реформи в съдебната система, МВР, здравеопазването и други важни за България сектори. А какво получихме всъщност? Национализация. Вместо да вървим напред, в момента ние сме на път да се върнем 60 години назад. Единственото, което може да очакваме от тази национализация на ЧЕЗ, е спад в качеството на услугата и вдигане на цените. Добри примери за това са Топлофикация и БДЖ. Няма нито един клиент, който да е доволен от тях. При липсата на качества и високите нива на корупция, нито едно държавно предприятие няма шанс да успее и всяко едно такова губи пари. Това не са парите на управляващите, а на всички нас – данъкоплатците.

Живеем в една абсурдна държава, в която „десни“ партии като ГЕРБ крещят за национализация. Опозиция реално няма, защото те имат същите виждания като управляващата партия. Извънпарламентарната опозиция е толкова сломена, че никой не се интересува какво ще кажат по въпроса. Достигнахме момента на тотална апатия. Тя не идва само от нас гражданите, а и от тях политиците. Те живеят в балон, изолирани от нас, простосмъртните. Нашите проблеми нямат нищо общо с техните и няма как да очакваме те да ни ги разрешат. Време е да осъзнаем, че ние сме елитът на нацията, а те простосмъртните. Време да разрешим проблемите си сами и най-накрая да тръгнем в правилната посока, защото ако още малко стоим и гледаме отстрани безучастно, ще достигнем момента, в който няма да има връщане назад.

Трябвало е да чакаме 5 века, за да можем сега да празнуваме 3-ти март. Ние днес задаваме въпроса колко още ще трябва да чакаме, за да заживеем в една нормална държава?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s